Светото тайнство Свещенство е необходимо за ония лица, които се посвещават на пастирско служение. В Православната църква не всеки може да извършва богослуженията, както това е в някои протестантски общини. Само особени лица, които са приели тайнството Свещенство, могат да извършват св. тайнства, разните видове богослужения, както и да учат другите във вярата и да ги наставляват в благочестието. На тия лица в св. тайнство Свещенство, чрез ръкополагане от страна на епископ, се дава благодатта на Светия Дух за извършване всички обязаности на свещенослужителя.
Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте Си апостоли, за да бъдат върховни пастири в новооснованата Църква. Те трябвало да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да извършват други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небесата, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за изпълнението на тая тежка и велика задача. Те я изпълнили прекрасно. Проповядвали навред вярата, избирали достойни лица измежду повярвалите и ги ръкополагали за пастири, като им предавали благодатта на свещенството. Така, установено от Иисус Христос, възникнало и се оформило в св. Православна църква тайнството Свещенство.
Св. ап. Павел, като пътувал из Мала Азия, събрал в гр. Милит пастирите от Ефеската църква и им казал следните забележителни думи: „Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Свети ви е поставил епископи да пасете Църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се вдигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си“ (Деян. 2:28-30). От тия думи се вижда, че Светият Дух, а не човек поставя пастирите на Църквата и че една от най-високите обязаности на свещенослужителите е да пазят Христовото стадо от лъжеучители и Христовата църква от вътрешно разделение.
В свещенството има три степени: епископи, свещеници и дякони. Дяконът помага на свещениците и епископите при извършването на св. тайнства и другите богослужения. Свещеникът извършва по пълномощие от епископа всички треби и тайнства, освен ръкоположението. Свещеникът следователно е зависим в своята служба от епископа. А епископът не само извършва всички богослужения и тайнства, но има власт и на други да преподава чрез ръкоположение благодатния дар за извършването им. Пълнотата на властта следователно принадлежи по право на епископа. Епископите са пълноправни приемници на апостолите. Тайнството Свещенство се извършва от времето на апостолите до наши дни чрез полагане ръка над кандидата, което се придружава с особена тайноизвършителна молитва. Ръкоположения могат да извършват само епископи и то непременно в олтара над престола през време на божествена Литургия.
За високото и изключително достойнство на епископския сан, който е наследил апостолското звание, може да се съди от следните думи на св. ап. Павел: „Нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии“ (1 Кор. 4:1). На друго място св. ап. Павел нарича апостолите, а следователно и епископите, „съработници Христови“ (2 Кор. 6:1). Затуй, който оскърбява епископа или презвитера, оскърбява Самия Христа. Бог тежко наказва всички, които зле се отнасят към Божиите служители, а особено към епископите. Ето един поразителен пример от живота на св. Тихон Задонски.
Преди да се отдаде на молитва и усилен духовен подвиг, св. Тихон Задонски управлявал Воронежката епархия. Една есен, като пътувал по Московския път за погребението на някой свой познайник, той спрял в село Хлевное, за да бъдат сменени уморените коне с други. Селяните не му давали коне и в своето озлобление дръзко говорели: „Ти не си губернатор, за да ти търсим коне“. Св. Тихон кротко им възразил, че те трябва да почитат и архипастира си. Вместо да се вразумят от това, те продължили да го обсипват с нови грубости. „Ти си казали те пастир над поповете и над дяконите“. Св. Тихон не знаел какво да прави. Безпомощен да се справи с неотзивчивостта им, той само ги умолявал: „Бойте се от Бога! Не ме мъчете!“ След много настоявания те едва се съгласили да му услужат.
Впоследстивие, когато св. Тихон се бил вече оттеглил на уединение в Задонск, виновните селяни дошли при него, за да искат прошка. Светителят бил болен и не могъл да ги приеме. На неговия килиен прислужник те изповядали вината си. „Той казвали те ни прокле и оттогава всичките ни добри коне умират“. Светителят им отговорил чрез килийния си прислужник, че не той ги е проклел, а че, загдето са оскърбили своя пастир, Сам Господ ги наказва, за да се опомнят. След всичко това, като разбрал, че се каят, светителят с любов им простил.
