Живопистният слой на стените датира от 1919-1922г. покрива централната част на наоса и олтара. Поради влагата в стените събрала се заради високи подпочвени води и течове от дефектирането на елементи от покрива и водостоците стенописите губят здрава основа и са по-податливи на естествените процеси на разруха. Така също налепите от свещите са скрили значителна част от цветовото интерпретиране на библейските сцени от зографите и спират богословстването на иконите.
Очаква разработка.
