През изминалата 2021 г., ученици от 10-ти клас работиха активно в посока разрешаването на значими за гимназиалната и енорийската общност проблеми посредством метода на дизайн-мисленето.
Най-общо този процес преминава през няколко основни етапа:
- наблюдение, идентифициране на проблема, емпатия;
- генериране на идеи за справяне и избор на идея;
- създаване на прототип на предлаганото решение и неговото тестване;
- обратна връзка от теста и корекции;
- внедряване.
Във връзка с храм „Свети пророк Илия“ в Княжево, основната идея на гимназистите е чрез дизайн-мисленето да реновират част от параклиса в храма, който ще се използва за учебни цели.
Целта на реновацията на параклиса е той да може да се използва за неделно училище за хора, които нямат финансова възможност за уроци. Въпреки че десетокласниците работят основно върху оформянето на пространството и вътрешната среда, те имат и идеи за възможни занимания за деца и възрастни.
На 29 февруари 2021 г. те посетиха храма, където направиха 30 пакети с храна и ги раздадоха на възрастни хора в нужда.
След това разгледаха мястото и разговаряха с председателя на храма относно това как той и хората си представят мястото; какви дейности планират да осъществяват и за какви възрастови групи. Учениците споделиха как те си представят работата по проекта и в каква посока искат той да се развива.
Съответно, стартираха с разработване на план за реновацията, свързаха се с експерти и задвижиха обновителния процес, точно преди училищата да затворят поради пандемичната криза.
Родители на учениците също са силно ангажирани с идеята. Запланираха след одобрението на проекта да го представят на всички родители, ученици и учители, за да спечелят и тяхната подкрепа в осъществяването на цялостната реновация.
Към момента, поради пандемичните условия, това не може да се случи по начина, който гимназистите бяха запланирали, като се налага известна промяна в начина за действие.
Но гимназистите не са се отказали! Очаквайте следващите благотворителни стъпки!
*
Историята на храма е съхранена от ръкописните бележки на свещеноиконом Стефан Попминев. В тях се описва решението църквата да е до тюрбето, на мястото на старата джамия, която е разрушена през 1886 г. Основният камък на църквата е положен на 4 юли 1888 година, а 5 години по-късно, на Илинден, храмът е осветен.
