Тайнствата в Църквата

„Тайнствата – това е пътят, вратата, която Христос ни отвори. Преминавайки по този път и през тази врата, Той се връща при хората.“
Св. Николай Кавасила

В живота на Църквата един от важните моменти на благодатното строителство са свещенодействията, които постепенно са получили наименованието „тайнства“.
Св. Игнатий Богоносец, непосредствен ученик на апостолите, пише за дяконите, че са „служители на тайнствата на Иисус Христос“. Това е потвърждение, че още в древната църква понятията „тайни“ и „тайнства“ се отнасят към църковните свещенодействия.
Тайнствата (на лат. sacramentia) са свещенодействия, които под видими знаци дават на вярващия невидимо Божията благодат. Всяко тайнство има две страни: видима (или външна), и невидима (вътрешна). Към видимата страна спадат: веществото, което се употребява (например при Кръщението водата, хлябът и виното при Евхаристията, Св. миро при Миропомазването), думите, които се произнасят, и главните действия (например при Елеосвещението – помазването на болния с елей).
Невидимата страна е възприемане на благодатните дарове на Св. Дух, които са различни за всяко тайнство. Така при покаянието са дава благодат, която очиства от греховете, строени след кръщението; при брака християните получават благодат, която освещава съпружеския им съюз, раждането и възпитаването на децата.
Обект на тайнствата може да бъде само жив човек, независимо от пола и възрастта му. Православната църква изключва жената от тайнството свещенство.
Някои от тайнствата не могат да се повтарят в живота на човека. Това са Кръщение, Миропомазване и Свещенство. Останалите могат да се повтарят. Едни от тях – Кръщение, Миропомазване, Евархистия и Покаяние – са необходими за всички членове на Църквата без изключение. Другите – Свещенство, Брак и Елеосвещение не се извършват над всички християни.
Нужно е да различаваме действителност от действеност на тайнствата. Под действителност се разбира, че в тайнствата действително се съдържа Божията благодат и се предава на тези, над които се извършват. Когато се говори за действеност, това означава действието, което произвежда благодатта у човека за негова полза и спасение. За да бъдат тайнствата действителни, свещенослужителят трябва да спази външната форма, като изпълнява последованието, възприето от Църквата, и се ръководи от намеренията, които е имал Спасителят при учредяването им, а именно – Божията слава и човешкото спасение.
А за да са действени, християните, върху които се извършват тайнствата, трябва да ги възприемат благочестиво и с вяра. Те преподават обновяваща и спасителна сила само на тези, които достойно пристъпват към тях. Тези, които пристъпват недостойно, могат да получат вместо спасение осъждане.
Благодатта, действаща чрез тайнствата, не ограничава свободата на човека, не действа върху него механически и не дава святост. Святост и праведност се постигат с усърдие чрез вяра и добри дела. Често хората, ползващи тайнствата, не получават това, което могат да им дадат те, защото не са отворили сърцата си за благодатта.
Накрая трябва да се отбележи разликата между тайнствата и обредите. При тайнствата се дават едни или други дарове на Св. Дух и Божията благодат. Обредите са: водосвет, молебен, панихида, опело на починали и други. Те се извършват за засилване и укрепване на вярата и за изпросване милост и помощ от Бога.

Дончо Александров, магистър по богословие
http://list.hit.bg/1/2.htm

Обреди

Обредите (на гр. ευλογία, на лат. sacramentalia) са символични действия и свещенодействия, установени от Светата Църква за благославяне, освещаване и посвещаване на лица, предмети и места.
Външно обредите приличат на тайнствата: подобно на тайнствата обредите извират от изкупителното дело, извършено от Господ Иисус Христос чрез Неговия живот, страдания, кръстна смърт и възкресение; подобно на тайнствата обредите целят освещението на човека и славата на Бога. Те обаче се различават от тайнствата по следното:

1. Тайнствата са установени от Христа, а обредите – от Църквата.
2. Тайнствата преподават изкупващата Божия благодат, а обредите подпомагат приемането на оправдаващата благодат от вярващия и продължават действията й в  ежедневието му.
3. Тайнствата преподават на вярващите Божията благодат, а обредите само низвеждат Божието благословение над лица, предмети и места, за да ги осветят и посветят за църковно служение или църковна употреба (например пострижение в монашество, обновление на храм, освещение на икони, утвари, одежди), или за преподаване на духовни ползи (например водоосвещения, опела, панихиди), или на телесни и материални блага (например молитвите за родилки и родени, против болести, при беди, за благополучия, за домове, ниви, животни, храни и прочие).
   Символичен характер имат и някои жестове и действия, извършвани от клира и миряните в богослужението, напр. благословение, прекръстване, коленичене, стоене, седене, навеждане на глава, поклон, обръщане на изток, поръсване със светена вода, помазване с елей, осеняване със светилник, кръст или със Св. Евангелие, почитане и поклонение пред свети мощи.
   Средновековният католицизъм направи опит да раздели обредите на три групи: благословения (benedicere), освещения (consecrate) и посвещения (dedicere). Гръцкият евхологий (молитвослов, требник) групира обредите около тайнствата, с които са свързани, като поставя обредите, които нямат пряка връзка с някое тайнство, под рубриката “Чинопоследования при отделни случаи”. Нашият требник поставя обредите отделно от тайнствата. С малки изключения (освещаване на миро, наричане християнско име на детето) и ние групираме обредите отделно от тайнствата.

http://www.pravoslavieto.com/docs/Tainstva/index.htm