Причастието е тайнство, чрез което вярващият приема във вид на хляб и вино самото Тяло и Кръв на Христа за вечен живот.
Как е установено това тайнство?
Господ Иисус Христос го извършил за първи път преди Своите страдания, като представил предварително в него живо изображение на Своите спасителни страдания; когато причастил апостолите, в същото време им дал заповед винаги да извършват това тайнство.
Кога се извършва тайнството Причастие?
То съставлява главната и съществена част на християнското богослужение. То е тайнство на тайнствата. Богослужението, на което се извършва, се нарича Литургия. Тази част на литургията, в която се приготвят Даровете за тайнството, се нарича проскомидия (предложение), във връзка с обичая на древните християни да принасят в църквата хляб и вино за извършване на тайнството. По същата причина и хлябът се нарича просфора, което значи принос.
Какъв трябва да бъде хлябът за тайнството просфората?
Такъв, какъвто изисква самото име „хляб“, светостта на тайнството и примерът на Иисуса Христа и апостолите, т.е. хляб квасен, чист, пшеничен. Св. апостол казва, че един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб (1 Кор. 10:17).
Защо хлябът, приготвен за причастието, се нарича Агнец?
Защото той представлява образ на страдащия Иисус Христос, както във Ветхия Завет подобно Го представял Пасхалният Агнец, когото израилтяните по Божия заповед заколвали и ядели за спомен на избавлението им от гибелта в Египет.
Защо виното за тайнството причастие се смесва с вода?
Защото цялото свещенодействие се извършва според начина на Христовото страдание; а във време на Неговото страдание от прободеното Му ребро изтекли кръв и вода.
Кое е най-важното, сакрално действие в литургията?
Произнасянето на думите, които казал Господ Иисус Христос при установяването на тайнството: „Вземете, яжте: това е Моето тяло; пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет“ (Мат. 26:26-28), и след това призоваването на Светия Дух и благословението на Даровете, т. е. на принесения хляб и вино. Защото при самото това действие хлябът и виното се претворяват или пресъществяват в истинско Тяло Христово и в истинска Кръв Христова.
Как трябва да се разбира думата „пресъществяване“?
В „Изложението на вярата на източните патриарси“ е казано, че думата „пресъществяване“ не обяснява начина, по който хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Господни, защото това не може да постигне никой, освен Бог, но само се показва това, че наистина, действително и същностно хлябът става самото истинско Тяло Христово, а виното самата Кръв Христова.
Какво особено се изисква от всеки, който желае да пристъпи към тайнството Причастие?
Той е длъжен да изпита пред Бога своята съвест и да я очисти с покаяние на греховете, за което помагат постът и молитвата: „Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне“ (1 Кор. 11:28, 29).
Каква полза получава този, който се причастява с Тялото и Кръвта Христови?
Той се съединява по най-тесен начин със Самия Господ Иисус Христос и в Него става причастник на вечния живот: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Иоан. 6:56); „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен“ (Иоан. 6:54).
Често ли трябва да се причастяваме със Светите Тайни?
Древните християни се причастявали всеки неделен ден; но между сегашните не много имат такъв чист живот, че винаги да бъдат готови да пристъпят към толкова великото тайнство. Църквата с майчински глас завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички непременно поне веднъж в годината (вж. Православ. Изповед. ч. I. въпр. 90).
Какво участие в Божествената литургия имат тези, които не пристъпват към Светото Причастие?
Те могат и са длъжни да участват в литургията с молитва, вяра и най-много с непрестанно възпоменаване на нашия Господ Иисус Христос, Който именно е заповядал това да се върши в Негово възпоменание (Лука. 22:19).
Винаги ли ще се продължава употребяването на Светото Причастие в Църквата?
Ще се продължава непременно винаги, до самото Христово пришествие, според думите на св. апостол Павел: „Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той“ (1 Кор. 11:26).
Из „Православен катехизис“, издание на манастира „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон
